Не знам за вас, но за мен лично, постигането на перфектната очна линия е процес, върху който работя непрестанно и неуморно, но пак си остава една много трудна работа за вършене. Сигурна съм, че за много хора е така, и ако някой ми каже, че това за него е лесно занимание, с което се справя от раз и без особени усилия, то най-вероятно ще си помисля, че този някой не е съвсем искрен с мен. Виждала съм дори опитни майстори на гримът, да си признават най-откровено, че дори и за тях, след толкова години на практика, нанасянето на очна линия е предизвикателство, което преодоляват всеки ден. Дори и да сполучите с едното око, идва дори по-трудната част, в която трябва да пресъздадете абсолютно същата извивка и върху другото. Дължината, дебелината, ъгълът на скосяване и всяка дребна подробност, трябва да са абсолютно симетирчни, особено ако сте педант като мен, и излизате извън нерви от най-малкото отклонение.
Независимо в каква форма ще е продуктът който използвам- течен или гелообразен, под формата на писалка, или със собствен апликатор, дали ще се спра на тънка и права четка, или на такава плоска със скосен ъгъл, какъвто и метод да си избера за дневното нанасяне, то винаги е задача с повишена трудност, която изисква особено внимание, твърда ръка, безупречна концентрация и голяма доза късмет. Най-лошото идва от напрежението, което ти създава фактът, че останалата част от грима на очите вече е направен, всичко е безупречно прелято и това е финалният щрих, който ако не е нанесен перфектно, може да съсипе всички до тук положени усилия, и да ни отвори допълнително работа и неприятности по овладяване на щетите.
В самото начало, когато тепърва започвах да проявявам интерес към гримът и цветният свят, който той ми открива, аз упорито избягвах очната линия като продукт, защото в малкото опити, които бях направила да я поставя успешно върху клепачите си, се провалях тотално. Вярно, че винаги съм била прекалено строга към себе си и към околните в това отношение, но когато се занимаваш с рисуване и имаш тренирано око за линиите, то всяка неправилна извивка прави впечатление и то не по желаният начин. Може би за това се отказах лесно, повтаряйки си, че това е прекалено трудна задача за мен, от която мога да се измъкна.
На един по-късен етап, когато реших да си дам втори шанс по въпроса, сметнах че ще имам повече контрол върху крайният резултат, ако сама избера четката с която да нанасям черната боичка. Тогава, за мое най-голямо щастие, тъкмо бяха навлезли по-масово и гелообразните очни линии, които някак си ми се стори, че поради факта че са по-плътни, ти дават известна доза сигурност, и са защитени от лесно разтичане във всички посоки. Така се престраших и започнах да експериментирам с различните видове четки, за да преценя, коя ще ми върши най-добра работа, и ще ми позволи да се възползвам на максимум от предимствата, които ми дава продуктът.
Истината е, че всичко е строго индивидуално, и всеки би следвало да опита за себе си и да прецени какъв е резултатът според собствените му възможности и предпочитания. Всичко зависи от прецизността на ръката ви, от това какъв е желаният от вас краен резултат, дали предпочитате тънка и фина линия, или дебела и плътна такава. Не бих могла с чиста съвест да препоръчам тази или онази четка като универсална и безспорно действаща. Това което е било добре за мен и моят опит, може да е пагубно за някой друг, и обратното. За това опитвайте докато намерите продуктът и/или четката, която ви кара да се чувствате възможно най-уверени в себе си. В края на краищата, поне 50% от сложността на ситуацията, произлиза от стресът и съмненията в главата ни. Ако намерите очната линия с перфектният за вас накрайник, или четката с която правите най-малко грешки, тогава вече сте постигнали значителен напредък.
По пътят на овладяването на този материал, научих и един много полезен трик, който винаги ми е бил от голяма полза. В началото видях да го използва моята най-първа и любима учителка и вдъхновителка - "youtube"-рката Kandee Johnson. Тази жена много ме вдъхновява както с уменията и триковете си, така и с позитивизма, който излъчва. Това, което взех за своята практика от нейните знания, е съветът да минаваме с подходящ цвят сенки и четка, върху вече нанесената очна линия, като по този начин освен че фиксираме всичко за по-дълго време, можем и да отстраним всички неравности или неточности, и да постигнем изравняване на цветът и формата. Лично аз доразвих тази теория за себе си, и ако съм имала лош ден по отношение на опитът си за постигане на "котешко око", просто взимам една четка за размазване (smudge brush) и отново със сенки в цвят координиран с цвета на очната линия, минавам отгоре, като леко преливам/размазвам очертанията и, за да "изтрия" неравностите във формата и така получавам леко опушен и според мен много добър ефект, както и бърза корекция на всички допуснати грешки. Същият трик използвам и когато работя с молив за очи. Техниката е невероятно добра и с увереност я препоръчвам.
Започнах и завърших този пост със снимките на Адел, защото освен че я намирам за невероятно красива, а очите и за невероятно изразителни, мисля че има и изключително добри гримьори, които са превърнали гримът и, и по-специално очната линия, в нейна запазена марка. Има ли грим, при нея винаги има линия и изкуствени мигли, но те са една друга тема. Нейната визия ме вдъхновява и мотивира да преодолея всичките си резерви и съмнения, за да се посветя на пълното овладяване тайните на перфектната очна линия.
Поздрави:
Няма коментари:
Публикуване на коментар